Реформър Пилатеса е създаден от мъж за мъже.
Нека ти разкажа как се създава реформърът.
Джоузеф Пилатес е роден през 1883 г. в Германия в семейство с различен спортен и физически опит. Баща му е бил гимнастик, а майка му е имала интерес към природната медицина.
Като дете Джоузеф бил болнав и страдал от астма и други здравословни проблеми, което го мотивирало да изучава как чрез движение може да укрепи тялото си, като вдъхновение за движенията използвал тези на животните.
В младостта си се занимавал с гимнастика, бокс, ски, гмуркане и други физически активности, като постепенно развил впечатляваща физическа форма.
Той бил изключително любопитен към човешкото тяло и постоянно експериментирал с упражнения и различни движения, което по-късно станало основата на неговия метод. Историята на Реформъра започва на много необичайно място, не във фитнес зала, а в болница по време на Първата световна война.
Джоузеф Пилатес е интерниран като германски гражданин на остров Ман. Там той среща с мъже, участвали във войната, които са болни, ранени или толкова отслабнали, че не могат дори да станат от леглото. За тях самото обездвижване представлява сериозен проблем, защото тялото постепенно губи сила и способност за нормално движение. Пациентите прекарват голяма част от времето си в леглото и възможностите им за активно движение са силно ограничени.
Именно тук Пилатес започва да гледа на самото болнично легло не просто като място за възстановяване, а като възможен инструмент за движение. Той наблюдава, че дори човек, който не може да стане, все още може да движи отделни части на тялото си. Вместо пациентът да трябва да се изправи и да натоварва цялото си тяло, Пилатес търси начин движението да бъде извършвано в легнало положение. Започва да експериментира с това, което има около себе си – болнични легла, метални рамки и пружини.
Прикрепя пружини към леглото, така че ранените да могат да ги бутат и дърпат, докато остават легнали. Така пружината едновременно подпомага движението и създава съпротивление като позволява на крайниците да бъдат поддържани и насочвани. Това е изключително важно за човек, който е прекалено слаб, за да извършва същото движение самостоятелно когато човекът започне да възвръща силата си. Така движението вече не е просто пасивно раздвижване, а постепенно се превръща в активно упражнение. Идеята е проста, но революционна за времето си: човекът да може да тренира в границите на това, което тялото му позволява.
Важно е да си представим не модерното пилатес студио, а болнична стая, в която човекът е зависим от леглото си и всяко малко движение може да бъде трудно. В този контекст пружината не е просто част от машина, а средство, което позволява на човека отново да започне да усеща контрол върху собственото си тяло.
Първоначалната идея е била да се използва самото болнично легло като основа. То вече има здрава правоъгълна конструкция, към която могат да се прикрепят пружини и други елементи.
Тоест вместо да започне от нулата да строи фитнес машина, Пилатес използва това, което вече има пред него, а именно леглото на пациента. Пилатес използвал рамката на болничното легло като опора за краката.
С времето Пилатес усъвършенства конструкцията като добавя движеща се платформа, пружини, ремъци и опора за краката.
Той и лекарите забелязват, че по този начин пациентите възстановяват силата на мускулите си и подобряват цялостното си състоянието по-бързо. И точно това превръща първоначалния болничен експеримент в истински Реформър.
За мен най-интересната част е това, че footbar-а, който познаваме сега, всъщност е била самата рамка на болничното легло, където пациентите са поставяли краката си като опора. Подвижната платформа е именно леглото, което Джоузеф и изрязал, за да може то да се движи. Пружините, с които днес определяме съпротивлението, са добре познатите ни пружини, намиращи се под матрака на болничните легла в миналото. Пилатес използва система от ремъци и пружини, за да може пациентът да движи ръце и крака, докато е легнал като запазва тази идея и я усъвършенства.
След като започнали да изпълняват упражненията, войниците постепенно възвръщали част от силата и подвижността си, въпреки че много от тях все още били сериозно отслабнали от травмите и дългото залежаване. Дори малките движения на ръцете и краката им давали усещане, че отново могат да контролират телата си, което било от изключителна важност. За някои тренировките били трудни и изморителни, но постепенно ставали по-уверени и способни да се движат повече.
След войната той се върнал в Германия и започнал да разработва своята система от упражнения, която по-късно нарекъл Контрология (Contrology). Именно защото работи в посока за изграждане на цялостен контрол върху тялото. Там започнал да обучава танцьори, спортисти и други хора, а методът постепенно станал известен като Пилатес.
В днешно време така добре познатият ни уред – Реформър, е усъвършенстван и завършен с различни компоненти известни за всеки който се е докосвъл до метода.
– Даяна
инструктор в BestForm Reformer Pilates