Днес реформърът е неизменна част от много студиа по света. Уредът се използва както от напълно начинаещи, така и от професионални спортисти, а тренировките на реформър все по-често се превръщат в предпочитан начин за движение, укрепване и подобряване на контрола върху тялото.
Но замисляли ли сте се защо изобщо е създаден този уред?
Защо Джоузеф Пилатес решава, че упражненията могат да бъдат подпомогнати от машина с пружини, ремъци и подвижна платформа?
За да разберем реформъра, трябва да се върнем повече от 100 години назад във времето, когато самият метод Пилатес все още се заражда.
Кой е Джоузеф Пилатес?
Джоузеф Хубертус Пилатес е човекът, чието име днес стои зад един от най-разпознаваемите методи за движение.
Той разработва своя система от упражнения, която първоначално нарича Contrology. В основата ѝ стои идеята, че тялото не трябва просто да се движи, а движението да бъде контролирано, осъзнато и кординирано.
За Пилатес правилното движение не е въпрос само на сила. То е комбинация от концентрация, контрол, дишане, прецизност и плавност.
Именно тази философия стои и зад създаването на различни уреди, които да помагат на тялото да изпълнява упражненията по-ефективно.
Защо е създаден реформърът?
Когато днес погледнем реформъра, той може да изглежда като сложна тренировъчна машина. Но първоначалната идея зад него е сравнително проста: да се създаде съпротивление и подкрепа, които да помагат на човек да изпълнява движенията по-контролирано.
Реформърът използва система от пружини, ремъци и подвижна платформа, която се движи по релси.
Пружините създават съпротивление. В зависимост от упражнението те могат да направят движението по-предизвикателно или да дадат необходимата подкрепа.
Това позволява едно и също упражнение да бъде адаптирано към различни хора и различни нива на подготовка.
И тук се крие една от най-интересните характеристики на реформъра: той не е създаден просто за да направи тренировката по-трудна.
Уредът е създаден, за да направи движението по-контролирано.
Как се ражда идеята за уреда?
Историята на реформъра е свързана с интереса на Джоузеф Пилатес към механиката на движението и възстановяването на тялото.
По време на Първата световна война Джоузеф Пилатес работи с ранени войници и започва да експериментира с различни начини за подпомагане на движението им.
Една от идеите му е да използва пружини, които да създават съпротивление, но и да подпомагат крайниците при изпълнението на упражнения.
Това е важна част от развитието на неговата система. Вместо тялото просто да се натоварва, той търси начин движението да бъде по-прецизно, контролирано и адаптирано към възможностите на конкретния човек.
По-късно, след като Пилатес се установява в Ню Йорк, той продължава да развива своите уреди и метод.
Така постепенно се оформя и реформърът във вида, който познаваме днес.
Как работи уреда?
На пръв поглед реформърът може да изглежда сложен, но основните му елементи са лесни за разбиране.
Платформата
Това е подвижната част на уреда, върху която стои или лежи човекът. Тя се движи напред и назад в зависимост от упражнението.
Пружините
Пружините са един от най-важните елементи на реформъра. Те създават съпротивление и могат да бъдат настроени според конкретното упражнение и нивото на практикуващия.
Интересното е, че повече пружини не означава автоматично „по-трудно“. Понякога по-голямото съпротивление може да даде повече стабилност и контрол, докато по-малкото съпротивление изисква повече работа от определени мускули.
Ремъците с въжетата
Ремъците, въжетата и дръжките позволяват на ръцете и краката да участват активно в упражненията. Те създават допълнителна връзка между тялото и уреда и дават възможност за огромно разнообразие от движения.
Опорите
Реформърът има различни опори, които помагат тялото да бъде позиционирано правилно в рамка и да изпълнява упражненията безопасно и контролирано.
Комбинацията от всички тези елементи превръща реформъра в изключително универсален уред.
Какво прави реформъра различен от пилатеса на постелка?
Пилатесът на постелка и реформърът споделят една и съща основна философия, но усещането при практикуването им е различно.
При упражненията на постелка основното съпротивление идва от собственото тегло на тялото и начина, по който човек контролира движението.
При реформъра към това се добавя системата от пружини, ремъци и подвижна платформа.
Това дава възможност да се създават движения, които могат да бъдат:
- подпомагащи;
- стабилизиращи;
- мобилизиращи;
- укрепващи;
- предизвикателни.
Затова реформърът може да бъде подходящ както за човек, който никога не е практикувал пилатес, така и за човек с дългогодишен опит.
Реформърът само за напреднали ли е?
Не, това е един от най-разпространените митове за уреда.
На практика упражненията могат да бъдат адаптирани според нивото, физическата подготовка и целите на практикуващия.
За начинаещ реформърът може да даде допълнителна обратна връзка и подкрепа, която да помогне за разбирането на правилната позиция и контрол на движението.
За по-напредналите практикуващи той може да предложи нови предизвикателства и огромно разнообразие от упражнения.
Именно тази адаптивност е една от причините реформърът да се запази и да продължи да се развива повече от век след създаването на първите версии на уреда.
Какви са ползите от тренировките на реформър?
Редовната практика на пилатес може да помогне за развитието на сила, мобилност, координация и по-добър контрол върху тялото.
При реформъра особено интересна е възможността да работим с прецизно дозирано съпротивление.
В зависимост от упражненията тренировките могат да ангажират мускулите на цялото тяло, като специално внимание често се обръща на мускулатурата на центъра на тялото, корема, гърба и мускулите около таза.
Но ползите не се изчерпват само с физическата сила.
Пилатесът изисква концентрация. Трябва да следим дишането, позицията на тялото и начина, по който изпълняваме всяко движение.
Това превръща тренировката в практика, в която умът и тялото работят заедно.
Защо реформърът остава актуален и днес?
Може би най-интересният въпрос е как един уред, чиято история започва преди повече от век, продължава да бъде толкова популярен днес.
Отговорът вероятно се крие в неговата гъвкавост.
Реформърът не налага един единствен начин на тренировка. Той може да бъде адаптиран към различни тела, различни нива и различни цели.
Освен това съвременните пилатес студиа продължават да развиват начина, по който се използва уредът, като съчетават традиционните принципи на метода с нови подходи към движението.
И макар днешните реформъри да изглеждат много по-различно от ранните уреди, основната идея остава същата:
да използваме съпротивлението и движението, за да развием по-добър контрол върху тялото.
От една идея до световен феномен
Историята на реформърът всъщност е история за начина, по който една проста идея може да се развива с времето.
Джоузеф Пилатес не създава реформъра с идеята просто да измисли още един фитнес уред.
Той търси начин да помогне на хората да се движат по-добре.
Именно затова реформърът не е просто машина с пружини и ремъци. Той е инструмент, който може да направи движението по-осъзнато, да даде съпротивление там, където е необходимо, и подкрепа там, където тя е нужна.
Сто години по-късно тази идея продължава да бъде в основата на тренировките на реформър.
И може би точно това е причината уредът да не остане просто част от историята на пилатеса, а да се превърне в един от символите на самия метод.
Защото реформърът не е просто начин да тренираме повече. Той е начин да се научим да се движим по-добре.